*

Люби се с вятъра

Голата слива.

Прекрасна е и без листа.

*

Погледнах жената –

Потайно

Потрепване

*

Есенни  дъждове заръмяха –

Тишина.

Замлъкнаха дори щурците

*

Поглеждам отгоре

царицата-майка –

защо не съм пчела

*

Между два храста –

Изгрява плахо

Месечината

*

Божествени и ясни студове –

Изтягат се

Върху тревите влажни.

*

Бурно се излива

Моя гроздов сок – при изгрева

Със слънцето се слива!

*

Прашен селски път.

Сладко си хортуват пъпешите

за нещо си свое.

*

Узнахме пътя

На прелетните птици –

И на жените...

*

Въртят се колелата –

Червени мравки

Крият се

*

Развя, понесе

Цветния прашец –

Бурята ли беше

*

Слънцето

Оставя усмивката си

Върху камъка

*

Само пътят

и тези чучулиги -

в крехката нощ

*

Мъглата назад остана

Лице извръща –

Прозорец същи

*

Лети, не спира пеперудата

Настана вечер 

Тъй малко време ми остана.

*

Ослепи ни

Мечът

На слънцето

*

Оптическа измама?

Лицето ти бяло

Разляло се в потока цвете

*

Освен на небето и на

Пчелата

Чия е водата в герана?

*

Тук

Мълчанието ти пазител е

На тишината

*

Свърши вече

Зимата, изрече

Премръзналата мравка

*

Да –

Забравено цвете

Поема по пътя

Дворецът на тръните[2]

Истина и мраз

I. припомняне

Мощно вятърът развява

облаковите гърди.

Отдалече чан пропява

и смутен ечи.

Меч проблясва ненадейно,

ятаган върти

мълния - гърми, прозвънва

в нивите дими.

А скали надменно голи

връщат волните води.

I. око

Тополи, жици и щурци

Звънтят

Не млъкват

Зехтиново дърво

Във смачкани треви

Всичко е

Потайно

И дроздът

Сякаш слуша

Някакъв брътвеж

И хора нейде надалеч

Дворец от мощни тръни:

Върху земята и лицето

Неговата болка:

Пазителят на пътя.

III. Разбиране

грижа грижа

реката тежи

и към залез

небето кръжи

ярка птица гнезди

над могилата

стегната плът

от тъма

и изгубени сенки

а безсмъртни крилете косят

птица вятъра стрелка

претопени в мъглата

крият стръвни лица

търпеливите вещи

в нежността

в нежността на съдбата

IV. пепел и огън

Нашите мъртви

В очните си орбити

Сякаш смъкват от срам

Зрелостта на цветовете,

оставайки там

... един безкраен поглед отразен...

Нестроен глас

Птица-ръка

Хармония потайна

На кръстопътя на всемира

ЧУПЛИВО

Сетне

I

Живи цветя,

Тишина,

По жиците увиснало небе ...

Със улицата се сбогува

Светлината

II

Буболечките се разминават

Изтънява сънят

Пита храстите вятъра

- Къде са враните?

III

С вино ли, с истина ли упоява пролетта

В утробата си храма

„Любими!” произнася

И се протяга.

IV

От дланите на лятото

Се стича на земята първа капка

Да се оголиш

Да си срещу мен

Със клоните да спориш

Ти, смокинята нетърпелива

V

Есенни къдрици

На теб приличат

Виещ се бръшлян

Къде да изчакаме с тебе

Иде дълга зима

ПИСМОТО, ПОПИВАЩО ЕЗЕРОТО

Пладне: по стената тънка светлина

Ще разберем кому извезала писмата

Мечтаем аз и моята ръка, стаена, в джоба 

Тъй малко са дъждовните ни дни

Перото дращи безмилостно листата

Издира остри букви, сигурно е сън 

Мърморейки, по залез

поставя точка слънцето.

На прах мастилото - не се чете.

КОРОНАТА НА ТИШИНАТА

Змията-светлина

Вълната очертава

Кирпичено, лицето на рибаря

Е като крив кинжал

Ражда се денят

Забравено сияние

Сивата дреха на фенера

Бог, към лампата ръка протяга

И към пламтящите зеници

Оплакват нейде някой монотонно

Това е коприната на земята

Сурово копие на рая

Застудява

Bulgarcaya çeviren: Yory Bibina